Как големите шампиони се справят с емоциите ?

 

Емоциите правят ли те слаб или изразяването на емоции е сила?

 

Преди да отоворя на този въпрос нека да видим няколко примера на успешни хора. Как те се справят с емоциите.

Роджър Федерер, Майкъл Джордан и Коби Браянт. Какво е общото между тях освен, че са може би най-успешните спортисти в своята област ? Общото между тях е способността да се справят с емоциите. Няма как човек да успее без силна психика. При тези шампиони няма значение дали имат лесен или труден мач и независимо от важността на срещата те изкарват най-доброто от себе си.

Но как?

Като не изпитват никаква емоция. Те знаят, че емоциите ги правят слаби. Не зависимо каква е емоцията(позитивна или негативна) тя е подвеждаща и вреди на представянето им. Ако видите лицата им по време на мач, те нямат изражение. Само в очите им се чете, хладнокръвност, хищнически инстинкт. Те владеят себе си и ситуацията по този начин.

В този случай емоциите те правят слаб. Не е задължително да си спортист. Независимо дали си студент, бизнасмен, обикновен работник или преследваш целите си трябва да бъдеш хладнокръвен и да не позволяваш някой да повлияе на емоциите ти.

Кога изразяването на емоции е сила?

Успелите хора изразяват емоциите си едва когато всичко приключи (когато успеха е факт). След като вземане купата, след приключване на бизнес сделка за милиони, след дипломиране, в края на годината когато всички цели са изпълнени, тогава емоционалната бомба избухва. Неистово ликуване, несдържани сълзи от радост или и двете.

Големите шампиони си позволяват да показват емоции само в един единствен случай. Когато успеят. Всичко друго е хладнокръвие и пак хладнокръвие.